Към страница "Мил роден край" 

     Дора Христова е родена на 1 март в село Дъбово, Старозагорско. Родителите й по майчина линия са от Тракия, а по бащина линия - от Софийско. Завършва средното си образование в Първа английска езикова гимназия през 1966 година. След това кандидатства в Консерваторията и я завършва през 1971 г. с две специалности - "Хорово дирижиране" и "Музикална педагогика". В началото на творческата й кариера Христова работи за кратко време като помощник-диригент на Христо Недялков в Детския радиохор. По- късно, през 1972 г. попада в Народния хор към Ансамбъла за народни песни на Радио София като помощник-диригент на Красимир Кюркчийски. От 1973 г. дирижира хора на Ансамбъла за песни и танци към Българската народна армия. Това е прецедент жена да е диригент на армейци, но тя безапелационно печели конкурса. През 1974 г. оглавява за 4 години Народния хор на Българското радио, този който днес се нарича "Мистерия на българските гласове". Голяма част от записите на този хор влизат в компактдисковете на Марсел Селие, който лансира "Мистерията" на Запад. От 1977 г. до 1990 г. работи като диригент на Смесения хор на Българското радио. А от 1988 година до ден днешен е диригент и главен художествен ръководител на Фолклорния радиохор, след това Хор на Комитета за телевизия и Радио, по-късно на Телевизията, днес свободни артисти но с името "Мистерия на българските гласове". Дора Христова е доктор по изкуствознание и доцент в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.

     Отиваме към клуба, където обикновено провеждахме нашите репетиции. Бяхме много развълнувани. Днес не се събирахме за спявка, не се събирахме и на раздумка, както често правехме – днес беше друго, събирахме се да посрещнем Дора Христова.

     Коя е тя!? Как изглежда тя!? Как ще мине тази чакана среща!? Една отлитнала птица се връща в родното гнездо и всички я чакаме с радост и вълнение.

     Дора Христова – родена в нашето село Дъбово. Израсла край баба си Стефанка и дядо си Петко Мандалов. Дишала нашия въздух, слушала песните на нашия Балкан, газила в дъбовската река, играла в нашето китно поле. Всеки отиваше в клуба да я види каква е сега, да я чуе, да се запознае с нея. Особено нетърпеливи бяха кметът, читалищните дейци, председателят на пенсионерите, диригентът на дъбовския хор, самите хористи и краеведецът Васил Марков, който организира тази мила среща с проф. д-р Дора Христова – диригент на световноизвестния хор „Мистерия на българските гласове”.

     Вълнението стигна своя апогей и се изля в едно неудържимо ръкопляскане, когато влязоха Дора и майка и Желка, или Жечка както я знаехме всички /все още свежа и усмихната/. А Дора – нежна и лъчезарна, приятна и близка, топла и прекрасна като народните ни песни, които разпръскваше с любвеобвилното си сърце по целия свят.

     Срещата беше сърдечна, непринудена. Неудържимо се изви кадифяният глас на Богдан Райчев, който запя песента „Дъбово, Дъбово”. Всички подеха припева и така изляха чувствата си.

     Всеки искаше да се доближи до тази толкова голяма българка и толкова мило и неподправено наше момиче.

     След песента, след ръкостисканията и прегръдките Дора ни разказа за хора „Мистерия на българските гласове”, за турнетата в Япония, в Америка, в Европа, в Азия. Топлият и приятен глас ни развеждаше от континент в континент, от една страна в друга страна... Затаили дъх, къде ли не отидохме с нея – на Карибите, в Париж, в Лондон, в Брюксел. 

     Ние пък и попяхме, с песента изливахме нашата обич, давахме и топлината на сърцата си.

     Като птица, завърнала се в родното гнездо Дора се сля с нас, разтопи се от любов и умиление. В очите на всички блестяха малки бисери, искряха от глъбините на душите ни, защото няма нищо по-хубаво, по-скъпо, по-ценно и по – прекрасно от това да си в този малък, чуден кът на света, където се е люляла люлката ти!

     Автор: Евдокия Маламатенова

     2008г.