Добре дошли!

Римски мост

Сподели
Римски мост

Древна забележителност в землището на сегашното село Дъбово, община Мъглиж, област Стара Загора

На 5 километра от селото - в Дъбовския проход (Боаза) над бързоструйната планинска река приток на Тунджа, е извил 19-вековната си снага сводестият древен Римски мост. Той е построен при управлението на император Траян (98-117 г.) и е част от стария " римски друм ", включен в изградената от римляните пътна мрежа, които укрепили и застлали с калдъръм прокараните още от траките пътища през старопланинските проходи. Осъзнали голямото значение на трайната и сигурна съобщителна мрежа, те я изграждали и усъвършенствали търпеливо между II и 111 век. Над реките пътищата преминавали по изкусно направени сводести мостове от дялани камъни, в комбинация от каменна зидария, фугите на която заливали с прясно гасена гореща вар (хоросан). Римляните ползвали робския труд на местното население от тракийското племе "кробизи" за настилането с калдъръм (ломен камък, запълнен добре с трамбована пръст между фугите) на стария друм в прохода - разклонение от пътните артерии, свързващи от север на юг древния Никонолис ад Истриум (край сегашното с. Никюл, Великотърновско) и поостроения в чест на императора римски град Августа Траяна (днешна Стара Загора).

В устието на Дъбовския проход вероятно имало изградена пътна станция за отдих, подмяна на конете и нощувка, която била възлово кръстовище на подбалканския римски път: Сердика (гр.София) - Копсис (дн. с. Анево, Карловско) - Туида (гр.Сливен) - Маркели(до г.Карнобат) - Анхиалис (г.Поморие) - Месемврия (г.Несебър) и разклонението от римския път : Нове (край г.Свищов) - Августа Траяна (г.Стара Загора) - Адриапонол (г.Одрин). Старият римски друм през Дъбовския проход минавал по билото на източния му вододел, като се спускал до Римския мост и минавайки през "Сечената скала", излизал от прохода при пътната станция в Розовата долина.

Древният римски мост в землището на с. Дъбово, Казанлъшко в продължение на 1900 години продължава да устоява па суровите природни условия във ветровития Дъбовски проход (боаз) и до днешно време. Той помни варварските нападения на готи, сармати, вандали, хуни, авари, преминавали Дунав и Стара планина (200-600 г), съзидателния труд на заселилото се в устието на прохода славянско племе "загоряни" (ок. 627г.), силната власт на законодателя и държавника - българския хан Крум (802-814г.), ромейското владичество, въстанието на търновските боляри Петър и Асен (1185г.). По Иванкова пътека и античния мост преминали боляринът Иванко, убиецът на цар Асен, бягайки за Византия (1196г.) и многобройната войска на цар Калоян, отправяйки се за битката с кръстоносците. По него стъпвали конските копита на турските поробители, предвождани от султан Баязид, отправили се да превземат Търново. В устието на Дъбовския проход руският генерал Гурко разгромил турските табори на 4 юли 1877г., а по-късно мирното българско население се спасявало с бягство в Боаза от Сюлеймановите пълчища и башибузуците. Римският мост помни и строителството на Презбалканската ж.п. линия (1906-1912г.) с многобройните тунели, изградени с дялан камък от италиански майстори.

Този античен мост е обявен за народна старина с Държавен вестник (брой 221 от 28.12.1927г.) а след 1944г. - и за защитен природен обект. От Карлово до Сливен във всички старопланински проходи, той е единственият запазен каменен сводов мост с дългогодишна история. Нашите прадеди са опазили тази забележителност като историческо богатство, не трябва ли и ние да направим същото за следващите поколения! Иска само повечко желание и инициатива от сегашните местни жители на нашия роден край, за да се съхрани това уникално мостово съоръжение, като се заздрави неговата конструкция и рушащи се устои (подпора) до ж.п. линията. Реставрацията на древния Римски мост в Дъбовското землище би положило основите за развитието на тъй наречения "природен и културен туризъм ", и би оживило това забравено райско кътче в Дъбовския проход, част от величавите красоти на милото ни Отечество!

 Записал: инж.Васил Марков Василев от село Дъбово

Римски мост

ФОТОГРАФИЯ ОТ 4 ЮНИ 1910Г.

Горе върху моста:

1. Иван Русев Кемалов (1884-1947); 2. Мария Димитрова Тонева - Кемалова (1874-1954); 3. Христо Иванов Караиванов (1881-1944); 4.Тана Йовчева Кисьова - Караиванова (1884-1974); 5. Димитър Русев Кемалов (1873-1948); 6. Христо Димов Делииванов (1890-1983).

Долу пред моста:

1. Руси Русев Кемалов (1886-1966); 2. Мария Иванова Преображенска - Кемалова (1892-1968); 3. Йова Тодорова Стефчева - Кемалова (1892-1918); 4. Руси Костов Стоянов - Белберов (1895-1961). 5.Стоян Русев Кемалов (1881-1921); 6. Борис Русев Кемалов (1878-1946) с малкия си син Руси Борисов Кемалов (1907-1997); 7. г-жа Димитрова и нейния съпруг Димитър Иванов Димитров - Преображенски.

Забележка: Архивната снимка на каменния Римски мост, запазена в архива на стария дъбовски Кемалов род е предоставена от неговата потомка, образцовата учителка и педагог Евдокия Петрова Манева - Маламатенова, живуща в София. Разпознатите тогавашни жители са записани от местния родоизследовател инж. Васил Марков.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg