Дигитално копие на родословните дървета на 96 дъбовски рода, изготвени от инж. Васил Марков може да видите тук

Проф. д-р Дора Христова

Българският хоров диригент и преподавател Дора Христова е родена в с. Дъбово.

Нея по-често виждаме в гръб, а чуем ли за "Мистерия на българските гласове", веднага се сещаме коя е.

Тя е носител на редица престижни награди и отличия, сред които на орден "Кирил и Методий" - първа степен, на "Златна лира" и "Кристална лира" на СБМТД, както и на голямата награда на Салона на изкуствата на НДК — 2002 г., на множество грамоти и дипломи на СБК за първо изпълнение на българско произведение.

Научете още

Никола Попов

Д-р Попов /19.08.1881 - поч. около 1960г./ е син на бележития възрожденски духовник поп Мина Георгиев, който е учителствал в Дъбовското училище и бил подпредседател на местния революционен комитет през Турско. Никола Попов завършил с пълно отличие Дъбовското училище (1891г.), Казанлъшкото педагогическо училище (1897г.) и медицинския факултет на университета в гр. Лозана, Швейцария (1902г.). От 1914г. е професор по ембриология и хистология, а от 1930г. е декан на Медиценския факултет в Лозана. Голям родолюбец и силно привързан към Дъбово, д-р Попов е помагал на много Дъбовци, пребивавали в чужбина.

Иван Русев Кемалов

Директор на БНБ, завършил в Брюксел

Христо Димов Делииванов

Архитект, проектирал нашето читалище, банята в с. Ягода и много други сгради в тогавашната Казанлъшка околия, изготвил градоустройствения план на гр. Ст. Загора.

Научете още!

Боню Неделчев Богданов

Дългогодишен учител и директор на Казанлъшката прогимназия (родом от с. Дъбово). Възпитаник на Петко Рачев Славейков в Старозагорското класно училище. Бележит читалищен деец и подпредседател на настоятелството на читалище "Искра" гр. Казанлък.

Христо Иванов Караиванов

Строителен предприемач от с. Дъбово

Научете още

Колю Владимиров Колев

род. 20.01.1905г. - поч. 02.09.1992г.

Бележит педагог и общественик. Заместник министър на Народната просвета. Началник на училищния инспекторат в София. Родолюбец и активен краевед за историята на родното си село Дъбово. Извършил задълбочени изследвания и изготвил подробни историко-географски проучвания за миналото на нашия край, облеклото, обичаите и нравите на дъбовци.

Иван Тодоров Попчев

род. 30.10.1941г. - поч. 20.03.1994

Бележит художник, Директор на Старозагорската художествена галерия/1969-1992/

Произведенията му са включвани в представителни изложби на съвременната българска живопис в Унгария, Сърбия, Полша, Чехия, Великобритания, Индия, Румъния, Португалия и др.

Участва в международни пленери по живопис в Казанлък, Стара Загора, Смолян, Оряхово /България/, Чехия, Барейро /Португалия/, Легница /Полша/, Кошице/Словакия/.

Негови твоби притежават СГХГ, Дом на хумора - Габрово, градските художествени галерии на Стара Загора, Русе, Пловдив, Казанлък, Смолян, Ямбол, Сливен, Велико Търново, Раднево, Самара /Русия/, Кошице /Словакия/, Легница/Полша/, Букурещ,/Румъния/, както и редица частни колекции в България, Хърватска, Канада, Франция, Швейцария, Великобритания, Испания, Словакия, Полша, САЩ, Япония и др.

За принос към художествената култура е удостоен с орден "Св.Св. Кирил и Методий" и наградата "Стара Загора".

Научете още

Проф. д-р икон. науки Иван Димитров Костов

Роден на 10.09.1926 г. в село Дъбово, Казанлъшко. В продължение на 40 години преподава икономически науки в Селскостопанската академия и Висшия икономически институт - гр.София. Бил е завеждащ катедра и Зам.декан на факултет. Има много научни публикации - книги, монографии, статии и др. Извършвал е активна обществена дейност като инспектор в Министерството на просветата, председател на Научното обединение на политикономистите в България.

Димитър Иванов Костов

Финансист и политик от БСП.

Син на проф. д-р Иван Димитров Костов.

Министър на Финансите в правителството на Жан Виденов /1905-1997/

Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс” през 1981г., след което е служител в Държавния комитет по планиране /1981-1990/. В началото на 1990-те години е зам. Министър на финансите /1993-1995/. Оглавява Министерството на Финансите в кабинета на Жан Виденов.

След падането на кабинета на Виденов се отдава на банкова дейност. От 1997 до 1999г. е изпълнителен директор на Централната кооперативна банка, а след това – изпълнителен директор на банка „Алианц България” и председател на УС, подуправител и директор на управление „Банково” на БНБ.