История на православния храм "Свети Великомъченик Георгий Победоносец" в село Дъбово, Казанлъшка духовна околия към Старозагорската Св. Митрополия, по повод на неговия 170 – годишен юбилей (1847-2017)

     В„Енциклопедия на България ", издание на Българската академия на науките от 1981г., том 2, на стр.471 е отбелязано , че днешното селище Дъбово е образувано по време на Второто българско царство (1186-1396). Вероятната година е около 1205г., когато войската на българския цар Калоян, преминавайки по стария римски друм през Дъбовския проход от времето на император Траян(98-117г.), разгромява латините кръстоносци край Адрианопол (Одрин) и отвежда пленения император Балдуин в Търновград. Тогава новообразуваното българско селище, разположено на широка поляна сред вековна дъбова кория с бликаща изворна вода и покрай няколко високи могили от трако-римско време, за името на което няма останали писмени или устни сведения, се намирало в границите на Крънската хорá (област) с център средновековната крепост Крън. При царуването на Иван Асен II и след възстановяването на независимостта на Българската патриаршия , знаем от историята за усиленото сроителство на църкви и манастири, особено в старопланинските проходи. След Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец”, такава Св. обител е изградена и в устието на Дъбовския проход около 1235г. Манастирът обитаван от много монаси и граматици е просъществувал 140 години до разграбването, опожаряването и разрушаването му до основи от османските нашественици през 1375г. Монасите били безмилостно избити и единствено останалото наименование „Черквата" над сегашната ж.п. гара Дъбово, свидетелства за неговото съществуване и отминалите трагични събития. Има едно предположение, че този манастир е носил името на двамата първоапостоли Св. Св. Петър и Павел, но няма доказателства за това. През 1925г. при разкопки, направени в този район били разкрити каменни основи, кандилница, част от полюлей и други предмети (отразено в летописната книга на храма от енор. свещеник Николай Карагьозов). В непубликуваните записки на именития писател и музеен деец Димитър Хр. Чорбаджийски-Чудомир, директор на казанлъшкия музей „Искра" е отбелязано , че балканджиите слизайки от планинските махали - колибаци, като стигнели това свято място в устието на Дъбовския боаз, слизали от конете и обърнати на изток се кръстили.

През дългото петвековно турско робство, по предание в българската махала на преименуваното вече смесено село Яйканлий, заселено с придошли колонисти юруци(пастири) от Мала Азия, в продължение на 4 столетия до началото на ХIХ век имало малка полувкопана черквица с дузина каменни стъпала. Те водили надолу към подземие, наподобяващо християнските хекатомби през далечното римско време. Тогавашните ограничения, наложени от турските власти, не позволявали да има по-високи християнски храмове от турчин, възседнал кон и камбанарии с железни клепала, за да не нарушава техния силен звън спокойствието на поробителите. Близо до малката полувкопана в земята черква, на невисока дървена скеля висяла къса дялана дъска за клепало, което с приглушеното си чукане съобщавало за църковните празници или опела. Този тип прихлупени ниски черквички били наричани от турците „папаз еви". Там живеело цялото домочадие на свещеника с покъщнината. В една от избените стаи се черкували миряните. До нея имало килия, където свещеникът в ролята си на килиен учител обучавал няколко по-будни момчета на църковнобългарско четмо и писмо. Вътрешната религиозна украса (стенописи и икони) била много бедна и оскъдна. В тези малки частни черквички нямало възможност да се събират по-големи групи богомолци. Това било забранено и от турските власти за православните християни българи. Има сведения, че последният свещеник и килиен учител в най-старата черква на българската махала в Дъбово (тогава Яйканлий) бил поп Никола (род.ок.1800г.), ръкоположен от търновския гръцки владика Иларион Критски. Дъбовската енория в ония времена била в обхвата на Търновската Св.Митрополия, подчинена на Цариградската патриаршия, оглавявана от гръцки патриарх. Няма никакви данни кои са били българските духовници преди поп Никола в най-старата дъбовска черква.

          Едва при подписването на Одринския мир (1829 г.) между Османската империя и Русия след успешния поход на руския генерал Дибич Забалкански, на поробеното християнско население в завладените български земи било позволено да строи големи и високи храмове. От 1830 година нататък започва усилено строителство на християнски храмове по нашите земи. До строежа на нов храм в нашето село Дъбово през 1847г., на територията на тогавашната Казанлъшка кааза (околия) от 1834г. дотогава били съградени 10 големи църкви със султански берати (разрешения). В Казанлък са построени 3 храма - „Св.Троица" в Новенската махала (1834г.), „Успение Пресв. Богородица" в Калпакчийската махала (1834г.) и „Св. Йоан Предтеча" в Къренската махала (1842-1844). Останалите 7 православни храма били изградени в следните казанлъшки села с преобладаващо българско население: с. Габарево - „Св. Вмчк. Георгий (1834г.), Мъглижкия манастир - „Св. Николай Чудотворец" (1834г.), възстановените храмове след кърджалийските набези в с. Енина - ,,Св. Вмчк. Георгий (1837г.) и с. Елхово -,,Св. Арх. Михаил" (1838г.), новите храмове в с. Турия -,,Св. Вмчк. Димитрий (1841г.), с. Средногорово – „Св. Вмчк. Георгий” (1843г.) и с. Шипка -„Св. Успение Богородично" (1844г.). Единадесетият поред голям храм в Казанлъшко и осмият от селските храмове, в източната част на околията било логично да се построи в най-близкото до устието на прохода (Боаза) равнинно смесено село Дъбово (Яйканлий) с преобладаващо българско население. Той трябвало да изпълни верските нужди не само на част от християнското население но и на българите от многобройните балкански махали и колибаци, разположени от двете страни на тогавашния Яйканлийски (Дъбовски) проход. След двете чумни епидемии през 1814 и 1837г., турската махала в селото намаляла, а българската се разрастнала от прииждащите заселници, наричани „загорци (задгорци)" и „турлаци". Те слизали от балканските поселища, наречени с общото име „Кованлък" (озн. „пчелен кошер”).  Тогава Кованлъка обхващал следните 18 махали и колибаци по азбучен ред, населени с чисто българско население: Борущица, Брестова, Бънзарето, Върбанца, Дворище(Юрта), Димовци, Дъскарито, Жерговец, Петровци, Поповци(Долап махле), Прогорня, Радунци, Ралевци, Сливито, Суходол, Торбаляците, Червените попове и Яворовец. По предание някои от кованлъчени се черкували в старото черковище „Стого Илия" над Брутинския дол при Поповци. Част от жителите на Сливито и махалите около него се черкували и правили курбан на най-високото място „Кръста" под връх Турлата (виж„Топонимия на Казанлъшко"-Цанка Константинова, изд.2008,  стр.130).

          Новият храм в казанлъшкото село Дъбово е изграден през 1847г. от тревненски майстори начело с първомайстора (устабашията) Къню Драганов - Ганчов от с. Генчовци, Тревненско. Има основателни доводи да се предполага, че в строежа е взел участие тогава като калфа и неговия 19 годишен син, който по-късно става прославен майстор строител - уста Генчо Кънев - Големия (1828-1890) построил Априловската гимназия в Габрово (1873г.) и катедралния храм „Св.Богородица"в гр.Варна (1884-1886). Две години след строежа на храма, същата тайфа (група) строители от тревненския еснаф, построява в църковния двор и първото светско взаимно училище в Дъбово, открито през 1849г. Изграждането на училището станало с парични средства на много дарители (ктитори) и доброволния труд на местното българско население. Няма писмени сведения кой гръцки владика от Търновската митрополия е осветил храма в Дъбово. Но според списъка на гръцките митрополити в Търновската епархия (ХV – XIX в.) изготвен от църк. изследователи Иван Снегаров и допълнен от Иван Тютюнджиев (изд. 2007г., стр. 361), това бил гръцкия владика Атанасий II (1846-1848). Той осветил храма в Дъбово през 1847г. на връщане от Ст. Загора, където престоял няколко дни, според летописните черковни кондики на града. В „Описанието на Казанлъшката долина”, посетена през 1859г. от френския лекар на турска служба д-р Поайе в изпратения от него доклад до  Географското дружество в гр. Париж е отбелязано, че в едно от 47-те села на казанлъшката кааза (околия) смесеното село Яйканлий по онова време е имало една църква, освен джамията в долната турска махала. (публ. от Чудомир в околийския вестник „Казанлъшка Искра” – брой 236 от 31 май 1934г.) Най-старият оригинален писмен документ относно историческото минало на православния храм в Дъбово е писмото от 26 април 1860г. на 10 българи – църковни настоятели при храма, отправили молба за богослужебни книги и свещенически одежди, към родолюбивия и почитаем епитроп на Българската църква в Цариград търговеца Христо П. Тъпчилещов (1812-1875) от Калофер. Чрез неговото съдействие такива помощи като дарения се отпускали от Руската канцелария на посолството в Цариград. Това писмо се намира в запазения архив на Хр. Тъпчилещов, пренесен от Цариград в София през 1930 г. и се съхранява в Нац. библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” НБКМ – БИА (фонд 6 – I.A.98). За подобни отправени писма за помощ към Руската канцелария в Цариград от жители на Мъглиж и Енина съобщава изследователят Пенчо Пенчев в своята книга „Казанлъшкият край през Възраждането”, 2005 г., стр. 205.

           През 1867-1868г. църквата в с. Дъбово е разширена от други тревненски майстори, начело с прочутия майстор уста Колю Петков (1841-1913) от с. Късовци, построил много църкви в цяло Казанлъшко. Стенописите и иконите в нея и външния нартекс при западния вход са изпълнени от поп Павел Зографа(1805-1880) и неговия син Никола поп Павлов (1839-1910), от Шипка изографисали през 1862-1863г. Соколския манастир при Габрово. Част от своите дворни места за разширението на църковния двор около храма до 2 дка , даряват западните му съседи  - бъчварите Богдан Кирев (1807-1877) и Вачо Мирчев –Ерданов (1836-1926г). Освещаването на новосъградения храм, на който е дадено името ,,Св.Великомъченик Георгий" е извършено на 23 април (стар стил) 1868г., на празника Гергьовден, от първия избран български владика Иларион Ловчански (1800-1884), управляващ тогава временно Търновската Св.Митрополия, след напускането през 1867г. на последния гръцки търновски владика Григорий. На голямото тържество присъствали много православни духовници от Стара Загора, Казанлък, Мъглиж и околността (това събитие е отразено в ръкописа от 1878 г. „Житие на един българин“ на поборника-опълченец Димитър Хаджигенчев (1850-1932), арх. фонд №6 Сз Спф на РИМ – Стара Загора и печатното издание, 1992 г. стр. 34-35). Името на архиерея Иларион Ловчански е свързано с борбите за църковна независимост. След учредяването на Българската екзархия е избран за председател на Първия български привременен Св. Синод, а през 1871г. е председателствал и Първия църковно-народен събор в Цариград. В края на същата 1871г. българското списание „Летоструй – къщен календар за 1872 г.” публикува на с. 79 статията на пловдивския възрожденски учител и общественик Йоаким Груев „Поглед въз българските училища на Пловдивския санджак”. В нея на с. 89 в табл. 2 са поместени сведенията, изготвени от видния председател на казанлъшкото църковно и училищно настоятелство иконом Хаджи Христо Караджов (1836-1911) от Шипка и възрожд. учител Филип Велев (1818-1883) от с. Габарево. Те се отнасят за 22 български смесени селища в Казанлъшко и 18 чисто български махали (колиби), разположени в старопланинския Кованлък. За всяко селище е отбелязано колко училища и черкви,  колко учители и свещенници е имало през изминалата 1870 година. В сведението за смесеното българо – турско село Яйканлий (Дъбово) е посочено , че тогава в него имало 1 черква и 6 свещеника, които обслужвали както миряните в селото (160 венчила), така също и вярващите богомолци в разпръснатите балкански колиби на целия Кованлък (300 венчила). Това обяснява голямата значимост на православния храм в Дъбово, разположен на 3 км. южно от устието на тогавашния Яйканлийски проход, в който се черкували енориашите от целия район и планинската околност (общо над  460 венчила – семейства).

          През Възраждането духовенството на храма в с. Дъбово взема дейно участие както в църковната борба за независима Българска екзархия, така и в национално – освободителните борби срещу омразното турско  робство. Апостолът на свободата Васил Левский – йеродякон Игнатий, приел като послушник името на Св. Игнатий Старозагорски при двегодишното му пребиваване (1855 – 1856), през младите си години в Хилендарския метох при църковния храм „Св. Вмчк. Димитрий” в Стара Загора, по народно предание два пъти  (17-18 май 1869 и 18 март 1872) е посещавал Дъбово на път от Казанлък за Гурково и обратно при обиколките си по комитетските дела. В синодалното издание „Априлското възстание и  Българската православна църква” 1976 г. на с. 225 е записано следното : „Неизвестно по какви съображения и причини, поп Харитон напуснал Преображенския манастир и станал енорийски свещеник в с. Яйканлий (дн. Дъбово), Казанлъшко”. В архивните спомени на поборника опълченец Станю Гунев Гъдев (1846 - 1925) от Шипка, съхр. в Градския исторически музей „Искра” - Казанлък (фонд II A 8896, п.66) е отбелязано, че през 1866 г. по настояване на отец Матей Преображенски – Миткалото (1828 – 1875) от с. Ново село, Търновско, от Преображенския манастир в Мъглижката Св. обител се преместил поп Харитон. Прочутият войвода на Дряновската чета по време на Априлското въстание, поп Харитон Халачев (ок. 1835 - 1876), при своето пребиваване в Мъглижкия манастир, намиращ се на 10 км. северозападно от Дъбово, обслужвал и Дъбовската енория в продължение на 2 години (1866-1867). През коледните празници на Рождество Христово – 25 декември 1872г., синът на гурковския войвода Генчо Къргов – сливенският учител Михаил Греков (1847 - 1922), председател на революционния комитет в Сливен, основал в селата Дъбово и Елхово местни революционни комитети по поръка на Васил Левски (вж. фонд. №25, оп. 1, а.е. 63 – ръкопис в Централен държавен архив – гр. София и „Спомени” – част III, „Как ние освобождавахме България” на Михаил Греков, изд. 1971, с. 181-182). В Дъбово начело на комитета застанал даскал Неделчо Богданов (1835-1893), а подпредседател и касиер бил поп Мина Георгиев (1843-1893). В Елхово комитетските дела поел поп Кузман Андреев. Сподвижникът на Васил Левски свещеник Мина Георгиев поддържал тесни връзки с пътуващия  монах – таксидиот и книжар отец Матей Преображенски – Миткалото, с председателите и членове на революционните комитети в Казанлък (иконом Стефан Бозов, поп Андон Григоров), Мъглиж (поп Георги Константинов), Шипка (зограф Николай поп Павлов), Енина (поп Стефан Маналов, поп Никола Нонов), Средногорово (поп Васил Джобов), Елхово (поп Кузман Андреев) и др. Участвал и в подготовката на Априлското въстание, което не успяло да избухне в Казанлъшко. Имената на поп Мина Георгиев и даскал Неделчо Богданов от с. Дъбово са отбелязани в „Енциклопедията на българската възрожденска интелигенция – учители, свещеници и т. н.”, изд.1988г. – съставители проф. д-р. Николай Генчев, Красимира П. Даскалова и авт. колектив. На 13 април 1876г. в Дъбово се провела среща на трима от апостолите на Търновския революционен окръг Христо Патрев, Тодор Кирков и Станю Гъдев с част от членовете на местния революционен комитет. На събранието проведено в плевнята на Иван Койчев Колайванов (1842-1908), присъствал и подпредседателя на МРК в Дъбово поп Мина Георгиев (фонд II А8896, ръкопис на Станю Гъдев).

          С вълнение и радост българското население на Дъбово, начело с духовенството, носещо християнските хоругви, 4 / 16 юли 1877г. посреща с хляб и сол в северния край на селото руските войски и българските опълченци от Предния отряд на славния генерал Гурко, преминал неочаквано през Хаинбоазкия проход. Месец по-късно след опожаряването на Стара Загора и 3 дни преди епичните шипченски боеве, на 6 / 18 август 1877г., Преображение Господне (събота), мародерите на Сюлейман паша опожаряват православния храм „Св. Вмчк. Георгий”, взаимното училище в църковния двор и българската махала в смесеното село Дъбово. Зверски избити били над 270 жители от мирното българско население, неуспели да избягат в майчините пазви на близката Стара планина. Пламъците на пожарищата унищожили величествения дървен иконостас, иконите, цялата църковна богослужебна книжнина, метрическите книги за венчания, раждания, погребения, и летописните книги (кондики). Остават само фреските от 1867-1868, надупчени от турските куршуми (вж. „Летописна книгана храма“) по външния нартекс (артиката). Ограбена е църковната утвар (портири, дискоси), златните и сребърните обкови на иконите и всички богослужебни книги. (евангелия, минеи, псалтири, апостоли, часослови, катехизиси, вероучения, светчета, и др.) Изпепелени са всички водени дотогава метрически книги за извършените венчила, раждания, кръщения, погребения. Унищожена е безвъзвратно писмената памет за нашите предци. Пламъците на пожара поглъщат всички учебни книги и пособия на взаимното училище в църковния двор. На 6 / 18 август 1877 г. е хванат от турците юначния дъбовец Дели Иван (1842 – 1877), участник в чета от доброволци към Предния отряд на ген. Гурко, за защита на мирното българско население от турския произвол. Откаран заедно с други четници, оковани във вериги под конвой в Одрин, където бил осъден на смърт. Осъдените 126 българи отвели в Цариград, където само на шест души изпълнили за назидание смъртните присъди чрез обесване, а останалите след намесата на чуждите консули заточили в Диарбекир. Смъртното наказание на Дели Иван от с. Дъбово (Яйканлий) изпълнили на 28 октомври 1877 г. рано сутрин 5ч. и 30 м. на моста пред пазарището на Емин Ону. Обесването на юначния Дели Иван е отбелязано в три дописки от световните вестници по онова време: в-к „Българин” – бр. 9 от 5.XI.1877 г., Букурещ; гръцкия в-к „Неологос” от 8.XI.1877 г. (виж „Дневници и спомени” на заточеника Никола Обретенов, изд. 1988г. с. 115) и дописката „Казнь болгарина Дели – Йована. Константинополъ.” в поредицата „Илюстрованной хроники войнь।„ към „Всемирная иллюстрация”, Санкт Петербург, под № 468 IX год., том XVIII, № 26 от 17 декември 1877 г., с. 418, с поместената в нея руска гравюра (рис. А. Балдингер, грав. А. Зубчанинов) – източник Николай Вапирев.

          След края на Руско – турската освободителна война, през лятото на 1878г. Доростоло – Червенският митрополит Григорий (1828-1898), възглавявал временно и Търновската Св. Митрополия (от 1875 до 1878), подир кончината на търновския владика Иларион Макариополски, извършвайки обиколка на всичките опожарени от турците църкви в Казанлъшката Розова долина, посетил и полуразрушения храм  в Дъбово. Тогава той осветил в църковния олтар нов Св. Антиминс  - бяло ленено платно, покриващо Св. Престол, с пришити в единия край частици от мощи на светец. Самият митрополит Григорий Доростоло – Червенски е един от най-видните български архиереи  след Освобождението, дългогодишен председател на Св. Синод в младото Княжество България. За възстановяването на опожарения храм е създаден инициативен комитет от избраните 18 епитропи (църковни настоятели) и ктитори (дарители), начело с енорийския свещенник Мина Георгиев и първите възрожденски учители на взаимното училище Енчо поп Николов (1827-1897) и Неделчо Богданов (1835-1893). Имената на останалите дейци за възстановяването на храма са записани в летописната кондика и на свода над западния църковен вход: майстора – дърводелец Иван Костов (1819-1900), Руси Марков (1816-1906), Иван Койчев Колайванов (1842-1908), розотърговеца Руси Иванов Меразчиев (1815-1885), касапина Стойко Колев Колачев (1840-1892), Тодор Добрев Пашов (1840-1885), Петър Недялков, Неделчо Стойнов Кушчиев (1835-1895), Димо Желев Беклемеджиев – Ройкен Димо (1840-1896), майстора – кацар Руси Колев Гороломов (1840-1905), майстора колар Иван Христов Караиванов (1843-1943) и двамата майстори бъчвари Вачо Мирчев Йорданов – Ерданов Вачо (1836-1926) и Димитър Неделчев Заяков – Белия Заяк (1836-1938). Възстановяването на храма станало с волни пожертвувания и помощ от цялото дъбовско население. Храмът „Св. Вмчк. Георгий Победоносец” в с. Дъбово  е един от първите възстановени храмове в Казанлъшко през 1880г. в груб строеж, като са оставени стенописите по купола на откритото предверие (артиката) при западния вход, със следите от дупките на турските куршуми, за да напомнят навеки на потомците за злодеянията на поганците. Майсторът строител е уста Генчо Новаков – Малкия (1846-1912) от с. Генчовци, Тревненско. Над притвора в еднокорабния правоъгълен храм с размери дължина 20м., ширина 11м. и височина 8м., била издигната висока камбанария с тежко желязно клепало, изнесено по стръмните дървени стълби от якия шивач Петър Иванов Анастенов (1847-1917). Същата тайфа майстори от тревненския еснаф възстановили и опожареното взаимно училище в църковния двор. През месец ноември 1881г. митрополит Климент Търновски (1842 – 1901) на път от Стара Загора за Търново, минавайки през Дъбово, осветил наново осквернения при разрушаването и възстановен наново православен храм, който подновил своята дейност, обслужвайки религиозните нужди на миряните от селото и околните селища, включително прииждащите от балканските махали преселници, заселвайки полските села в източната част на Казанлъшката околия. Видният български архиерей Климент Търновски (Васил Друмев), бил министър – председател през 1884г. на Княжество България, влиза в българската история със знаменателните думи: „Има Православие – има я България, няма Православие – няма я и България”, произнесени през месец март на далечната 1893г. на църковния празник Неделя Православна.

          Големият иконостас от орехово дърво и владишкия трон били възстановени отново през 1882-1883г. от младите дърворезбари (марангози) братята  Петко (1868 -  1950) и Цаньо (1870 – 1956 ) Нейкови Ковачеви от с. Късовци, Тревненско, под вещото ръководство на своя вуйчо прославения строител и резбар уста Колю Петков Тревненеца, заемайки почти напълно идеята за архитектониката на иконостаса в Казанлъшкия девически манастир „Св. Въведение Богородично”. Двамата братя майстори изрязали съвместно с  много вещина и умение дървените иконостаси във възстановените опожарени църкви в останалите казанлъшки села Турия, Овощник, Елхово, Павел Баня, Хаджи Димитрово и Габарево. изкуствоведът проф. Асен Василиев съобщава на с. 134 – 139 в своя труд „Български възрожденски майстори” 1965 г. съобщава, че през лятото на 1945 г. заедно с остарелия вече майстор резбар Цаню Нейков придружавани от неговия син поета арх. Николай Ц. Марангозов (1900 -1967), тръгвайки от Трявна прехвърлили балкана при Кръстец и слезли в Казанлъшкия край за да обходят селата, в които той е работил преди 60 години. Оказало се, че там вече нямало никой, който да помни стария майстор. По-късно делата на прочутия майстор дърворезбар Цаню Нейков са достойно оценени и той е провъзгласен през 1956г. за „заслужил художник”. Иконите по разкошния иконостас, окичен с изящна резба били изографисани и отново възстановени от прочутия шипченски иконописец Никола поп Павлов (1839 – 1910). Храмовата икона на Св. Вмчк. Георгий Победоносец била изографисана през 1887г. от тревненския иконописец Димитър Петров Минюв (1824 – 1897) с дарение на 10 богомолци от местното население. Стенописите и фреските – медальони по свода в централната част на храма и по сферичния купол на абсидата в олтара на храма (1884) са дело на известния казанлъшки зограф Петко Илиев Стефанов – Петю Ганин (1839 – 1913), сподвижник и куриер на апостола Васил Левски в Казанлъшкия край.

         Православното духовенство повежда след Освобождението своя оцелял български народ, вперил с надежда очи в бъдещето! Укрепването на православната вяра и развитието на църковния живот в казанлъшкото село Дъбово започнало с бързи крачки. В защита на Съединението през 1885 г. на двете разпокъсни части – Южна и Северна България, в 5-та Казанлъшка румелийска дружина били мобилизирани 173 юначни мъже от селото. Сред доброволците се отличавал 24 годишният Калчо Петров, който след завръщането си от Сливнишките позиции бил избран за кмет на Дъбовската община в продължение на 8 години. след неочакваната кончина на бележития възрожденски духовник Мина Георгиев, за енор. свещеник на Дъбовската енория през 1893 г. бил избран Калчо Петров и ръкоположен от епископ Гервасий Левкийски, който по това време оглавявал временно новосъздадената Старозагорска епархия, отделена от диоцеза на тогавшната Търновска епархия. Младият свещеник приел духовното име Кирил – на един от създателите на българската азбука. Гервасий ръкоположил и дъбовския учител Нанчо Караколев, с духовно име Николай, за енорийски свещеник на казанлъшкия храм "Св. Троица". По-късно поп Николай Караколев спечелва доверието на видния Старозагорски митрополит Методий Кусев и в продължение на 6 години (1898 - 1904) изпълнявал ръководната длъжност Архиерейски наместник на цялата Казанлъшка духовна околия. Той е и един от организаторите на първото тържествено общонародно честване 30-тата годишнина от гибелта на Хаджи Димитровата чета на връх Бузлуджа на 20 юли /2 август (нов стил) 1898г. Архиерейският наместник поп Николай Караколев и енорийският свещеник Кирил Петров от Дъбово вземат активно участие в борбата на Българската Православна Църква срещу католическата пропаганда и безбожниците-социалисти в Казанлъшко, оглавявана от непримиримия Старозагорски владика дядо Методий. Поп Николай взел дейно участие и в залесяването на старозагорския парк "Аязмото" от 1895 г. до 1904 г. За втори енорийски свещеник бил ръкоположен заедно с поп Кирил Петров и поп Димитрий Стефанов от Сливен, който в продължение на 5 години (1893 - 1898) обслужвал енориите в околните балкански селища Сливито, Димовци, Поповци, Борущица. Името му, заедно с това на поп Кирил е записано в списъка на енорийските свещеници от Казанлъшко, дарили парични средства на инициативния комитет "Св. Йоан Милостивий" за изграждане първия паметник на геройски загиналите четници на връх Бузлуджа (1898). По настояване на тогавашния казанлъшки Архиерейски наместник поп Николай Караколев, в Софийското богословско училище (семинарията) постъпва неговия първи братовчед по майчина линия Петър Тенев Чалъмов от Дъбово, по-късно станал също Архиерейски наместник в Казанлък (1919 - 1921, 1939 - 1953).

          На 14 и 15 септември 1902 година Архиерейският наместник на Казанлък свещеник Николай Караколев взел участие в освещаването от Старозагорския митрополит Методий съвместно с пристигналите руски духовници на ново съградения в полите на Стара планина величествен храм-паметник "Рождество Христово" край Шипка. В редиците на Българското опълчение, пред своя командир генерал Столетов се строили и двамата опълченци от Дъбово Димитър Ванков - Комитата и Деню Драгиев - Босия, сражавали се храбро с турските пълчища при отбраната на Шипченския проход и в боевете край Шейново. Същата година става освещаването и откриването на паметника в казармения район на Казанлък, в памет на 9-та и 10-та опълченски дружини, от които води началото си юначния 23-ти пехотен Шипченски полк.

          Обявяването на Княжество България за независимо Българско Царство в старопрестолния град Търново с указ на 22 септември 1908 г. от княз Фердинанд, се посреща с радост от цялото Българско население. В православните храмове из цялата страна се извършват благодарствени молебени. В препълнения с миряни храм "Св. Вмчк. Георгий Победоносец" на казанлъшкото село Дъбово отслужва молебен и гласовитият енорийски свещеник Кирил Петров. След неговата трагична кончина през следващата 1909 г. за кратко време до избухването на Балканската война мястото на енорийския свещеник в с. Дъбово заемат последователно следните духовници от съседните селища:

          - поп Мина Иванов Лесов от Мъглиж (1909 - 1910)

          - поп Георги Славов от с. Ветрен (1910 - 1912)

         След обявената мобилизация в цялата страна в редиците на 23-ти пехотен Шипченски полк, отправил се на 23-ти септември 1912 г. в походна колона към турската граница, е и полковият военен свещеник Петър Тенев от Дъбово (тогава енорийски свещеник на храм "Усп. Пресв. Богородица" в Казанлък). При тежките сражения край Одрин и по-късно в Македония през двете балкански войни (1912 - 1913) загинали геройски по бойните полета и от болести 22 дъбовци. От тях имената на 13 души са вписани в църковния регистър за умиранията № 10 (1913) на храм "Св. Вмчк. Георгий Победоносец" - с. Дъбово, Казанлъшко. През тревожното лято на 1913 година, селото ни приема като свои чеда прокудените братя българи от турските кланета в своя бащин край - селата Еникьой Карлосу и Търново, Узункюприйска кааза (околия), Одринска Тракия. Оставили бащин дом, имоти, ниви и покъщнина, те успели само да откачат тежката църковна камбана, която с дървена кола извозили чак до Дъбово. За да държи в тях неувяхващ спомена за родния им край!!! Тази звучна камбана достойно би заменила желязното клепало на нашата местна църква, но за съжаление по една или друга причина след 14-годишен престой в църковния двор, тя не останала в селото. За сведение във войните за освобождение и национално обединение на българските земи (1912 – 1913 и 1915 - 1918) вземат участие 489 мъже от  казанлъшкото село Дъбово.

          Няколко години (от 1913 г. до 1916) овакантеното място на духовник в Дъбовската енория заел пристигналият с бежанските семейства дългогодишен енорийски свещеник на техния храм "Св. Йоан Рилски" в с. Търново, Узункюприйско, поп Димитър (Митрю) Костадинов. Но след тежките преживелици, той заболял и се споминал през 1918 г. Временно овакантеното място, до избора на постоянен предстоятел на дъбовския храм "Св. Вмчк. Георгий" било заето от именития енорийски свещеник на храма "Св. Богородица" в съседното село Мъглиж поп Стефан Иванов Дарадидов, който извършвал богослужения от 1917 до 1918 г. През 1918 г. в църковните служби се включвал отново и по-възрастният мъглижки духовник поп Мина Иванов Лесов. Същата година в храма на родното си село Дъбово започнал да стажува и завършилият последния курс на Бачковското свещеническо училище млад семинарист Никола Ив. Карагьозов, ръкоположен за дякон от Старозагорския митрополит Методий Кусев, а от 20.03.1919 г. и за постоянен енорийски свещеник на останалия 10 години (1909 - 1919) без предстоятел православен храм "Св. Вмчк. Георгий Победоносец".

          През изминалата първа четвъртина на ХХ-ти век - периода (1900 - 1925), Дъбовската енория била посещавана многократно от старозагорските митрополити Методий, административния управител Драговитийски епископ Йосиф (от 1914 г. Търновски митрополит) и новоизбрания през 1923 г. митрополит Павел, по разказани спомени от старото поколение дъбовци. Но писмени сведения за това няма, тъй като при честите смени на енорийските свещеници не са оставени никакви летописни записки за този период, наситен с много войни, човешки загуби и тежки следвоенни години за дъбовското население.

                Няма запазена летописна книга (кондика) с исторически сведения за полувековния период (1878 - 1928) след Освобождението на православния храм "Св. Вмчк. Георгий Победоносец" в казанлъшкото село Дъбово. Едва 10 години след ръкополагането през 1918 г. на младия 25 годишен семинарист Никола Ив. Карагьозов в свещенически сан, от 29 януари 1928 г., вече като енорийски свещеник в родното си село, отец Николай започва най-прилежно да води "Протоколна книга на Църковното настоятелство при храм "Св. Вмчк. Георгий", по нареждане на Негово Високопреосвещенство  Старозагорския митрополит  Павел. Като дългогодишен несменяем председател на Църковното настоятелство при храма, поп Николай Карагьозов в продължение на 26 години (от 29 януари 1928 г. до 14 юли 1954г.) вписва ежегодно без прекъсване в книгата всички: протоколи от заседанията на настоятелството; постановления за разглеждане, гласуване и приемане на приходи и разходи през финансовата година; актове на контролните комисии, съгл. "Правилника за счетоводство на църковните учреждения", за извършените проверки на приходите в касата, направените разходи, инвентаризацията на наличните материали в храма, библиотеката, архивите, движението на свещите, сметководните книжа и др. Благодарение на усърдието и чувството за дълг на общественика и бележития свещенослужител поп Николай Карагьозов, както и на любезното съдействие на сегашния директор г-н Галинтин Караславов на Държавния архив в гр. Стара Загора, където се съхраняват от 1961 г. два броя протоколни книги на Църковното настоятелство при храм "Св. Вмчк. Георгий" - с. Дъбово (фонд № 390 к, опис 1, а.е. 1-2), сега имаме чудесната възможност, да се запознаем с църковното минало на Дъбовската енория през периода (1928 - 1955) и да усетим духа на тогавашната епоха. От 1921 до 1934 г. заедно с поп Николай Карагьозов към енорията води богослужения и поп Амвросий Кемалов (1898 - 1974) от с. Дъбово.

          Съгласно писмо № 1438 от 31 август 1928 г. на Казанлъшкия архиерейски наместник, енорийския свещеник Николай Карагьозов е изпратен на новооткрития курс за ръководители на християнски братства в Черепишкия манастир, провеждан от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Павел. В протоколната книга на Църковното настоятелство е споменато, че такова християнско братство предстои да се основе и в Дъбовската енория към Казанлъшка духовна околия. Едно знаменателно събитие за населението от нашата околност станало на 18 ноември 1928 г. В този неделен ден имало необичайно голямо оживление на ж.п. гара Дъбово, по случай тържественото откриване на новата ж.п. линия Дъбово - Твърдица, 7 години след откриване на ж.п. линията Казанлък - Тулово от Н. Величество Цар Борис III на 20.XI.1921 г. На това тържество, още в ранната утрин тръгнали под строй празнично облечени и учениците от Дъбовското училище, водени от своите учители. Радостта на цялото население била голяма и се изразила в масово стичане към гара Дъбово, по случай откриването на линията. Два увеселителни влака, препълнени с народ и ефектно окичени с цветя, единият специално идващ от г. София, а другият тръгнал от г. Казанлък, се събрали на гара Тулово. Софийският влак, с който пътували министъра на железниците Р. Маджаров, министър Бобошевски, бившите министри Д. Казасов и Кимон Георгиев, подпредседателя на Нар. събрание Димчев, Старозагорският митрополит Павел, много народни представители и журналисти, пристигнал пръв на гара Дъбово. Извършен бил тържествен водосвет от владиката Павел, който от името на църквата благодарил на всички труженици за построяването на линията Дъбово - Твърдица. Във въздуха ехтял радостно и гръмогласно звучният глас на енорийския свещеник поп Никола Ив. Карагьозов. Дъбовското население ликувало, защото откриването на новата ж.п. линия осигурявало за дълги години сигурен поминък на много от жителите на селото, в тия бедни следвоенни кризисни времена за цялата държава. Казанлъшкия народен представител Петко Стайнов с няколко силни думи изтъкнал голямото значение на линията: “Ето тук, господа, е центърът, където се кръстосват големите два пътя - от Дунав до Бяло море и от Черно море до София, и тук се крие истинския смисъл на днешното тържество!”. След речта на Петко Стайнов, министърът на железниците Р. Маджаров прерязал лентата, обявил линията за открита и пропуснал влака, чийто локомотив бил окичен с цветя. Пътуването от Дъбово до Твърдица било един голям празник през този неделен ден. Ветренци, николаевци, гурковци, козаревци, твърдичани - мало и голямо в национални костюми, с цветя и песни, посрещали и изпращали първия влак. Радостта им била голяма, че само за 2 часа с влака, те вече можели да идват в Казанлък на пазар.   

          На 26 март 1933 г., по случай 20 годишния юбилей от превземането на Одринската крепост през Балканската война, пред новоизградения през 1930 г. монументален 7-метров войнишки паметник, в чест на падналите герои-светци от Дъбово, най-големия в Казанлъшко, е отслужена заупокойна Св. литургия от десетина свещеници. Духовниците са от Казанлък и селата от източната част на Казанлъшка духовна околия. Предвождани са от Н. Впр. Старозагорски митрополит Павел (1882 - 1940) и от тогавашния архиерейски наместник протойерей Димитър поп Иванов (1879 - 1948) от Шипка, участник във войните като полкови свещеник и дивизионен проповедник, награждаван с ордени за гражданска заслуга и за военна заслуга V степен. Сред духовенството са още поп Нанчо Караколев в с. Ветрен и протойерей Петър Тенев Чалъмов в Казанлък - и двамата родом от Дъбово, също участници във войните. Извършени са възстановка на бойните действия край Одрин и тържествен марш от представителна част от 23-ти Шипченски полк, участвал в атаките на силния форт Айвазбаба. В неговия личен състав имало и много дъбовци, от които 10 са загинали геройски край Одрин, сред които и прог. учител зап. подпоручик Димитър Попов (1877 - 1912), най-големия син на поп Мина Георгиев.

          На  3 март 1934 г., църковното настоятелство при храма при заседание отбелязва, че „ако селото ни по благоустройство и водоснабдяване е напреднало твърде много, то са занемарени до неузнаваемост селските гробища, които са вечното жилище на нашите близки покойници”. Дъбовската община незабавно взема спешни мерки и през лятото на същата година, селските гробища са почистени и оградени с дървени колове и бодлива тел. С общински средства и доброволен труд в източния им край е изградена кирпичена постройка с размери 5 х 10 метра, покрита с европейски керемиди. През 1936 г. е прекаран водопровод до гробищния парк – отклонение от уличната външна водопроводна мрежа (1929) със средства на църковния настоятел учителя Христо Манджуров.

          От 1937 г. на енор. свещеници от енориите на Старозагорската епархия са раздадени отпечатани и подвързани големи летописни книги, като е разпоредено от митрополит Павел Старозагорски да се попълват по надлежен ред. Летописна книга на църквата „Св. В. М. Георгий” в с. Дъбово е започната на 01.08.1940 г. от енорийския све­щеник Николай Карагьозов, единственият божи служител, който със завидно прилежание и старание е водил книгата до 1954 г. и ос­тавил 5 пълни страници със записки за църковното минало в Дъбово. След него никой свещенослужител до сега не е продължил летописа за живота на нашата църква. Е, как да имаме историческо минало ние, българите? Кой да ни го напише? Затуй нямаме истинска българска история, а тя най-вече се изфабрикува от нашите вра­гове - преиначена, за да обърква и промива съзнанието на бъдещите ни потомци!... През 1943 г. в село Дъбово, Казанлъшка околия е основано православно християнско братство с 68 члена - 8 мъже и 60 жени, ръководено от енорийския свещеник Николай Карагьозов (под № 48 в "Списъка на основаните в Старозагорска епархия православни християнски братства"). Братството водило активна дейност сред местното население и младежта в селото, за религиозна просвета и проповядване нравствените принципи на Православието. През лятото на 1943 г., на следващия ден след кончината на цар Борис ІІІ Обединител, както из цялата страна, така и в църковния храм „Св. Вмчк. Георгий Победоносец”, а после пред военния паметник на централния площад в Дъбово, изпълнен от почти цялото местно население (мъже и жени, ветерани от войните, ученици и деца), енорийският свещеник Николай Карагьозов отслужва на 29 август 1943 г. заупокойна литургия за починалия български владетел.

          След оттеглянето на бележития архиерей на Дъбовската енория и председател на Църковното настоятелство при храм „Св. Вмчк. Георгий” свещеник Николай Ив. Карагьозов, обслужвал цели 36 години с достойнство безупречно църковно-религиозния живот в нашето родно село, за енорийски свещеник от 15 юли 1954 г. е избран и назначен свещеник Атанас Петков Малаков от съседното село Юлиево. През лятото на 1957 г. гробищния парк е ограден с телена ограда, а в югоизточния ъгъл на църковния двор е построена отделна жилищна сграда за енорийския свещеник Атанас Малаков и неговото семейство от две стаи, антре и килер. Новопостроената сграда е електрифицирана и водоснабдена а в църковния двор е прокарана нова чешма. От запазената папка с входяща кореспонденция (част от входящи писма, получавани през годините 1954 - 1963 год.), съхранени в църковния архив на храм "Св. Вмчк. Георгий" - с. Дъбово, може да се добие известна представа за църковно-религиозния живот на енорията. През този период се извършва последователно и методично откъсване на местното население от традиционната православна християнска религия на нашите деди, налагано принудително от т.нар. народна власт и проповядваната повсеместно в страната атеистична идеология на марксизма, отричаща съществуването на Бог и съответно 10-те Божи заповеди, положили нравствените устои на християнското общество.  Същевременно след 9 септември 1944 г. е извършена повсеместна национализация на имотите на Българската православна църква и по този начин е сложена ръка на нейната материална база. Дотогава по някои статистически данни БПЦ е притежавала 329 436 дка - ниви, лозя, градини и ливади. Манастирите са притежавали 191 000 дка обработваема земя, 30 000 дка ниви, по 3 000 дка гори и ливади и 17 000 дка пасбища, както и големи имоти в регулация. Това неминуемо оказва огромно отрицателно влияние върху църковно-религиозния живот в цялата страна. "В тази обстановка - пише бележитият изследовател на църковното минало Недю Александров, назначен за секретар от 1 май 1945 г. на Старозагорската Св. Митрополия - започва втория период на епархийската дейност на Н.Впр. митрополит Климент в 266 енории, от които 39 градски и 227 селски, в пределите на центъра Стара Загора и в петте архиерейски наместничества в Казанлък, Нова Загора, Свиленград, Харманли и Чирпан. При настъпилите обществени промени е разрешен като законен гражданският брак, което налага на Църквата, след отделянето й от държавата през 1949 г, да води статистика на църковните бракове. От тази статистика през 1950 г. е станало ясно, че църковните бракове постепенно, по обективни причини, са отпаднали...

          Свещеник Атанас Малаков извършва богослужения в църковния храм „Св. Вмчк. Георгий” с. Дъбово до 15.12.1962 г. В папката "Входяща кореспонденция на енорийския свещеник" при храма "Св. Вмчк. Георгий" в с. Дъбово, липсват входящи писма от № 19 (1957 г.) до № 33 (1963 г.), затова няма запазени сведения за църковния живот на Дъбовската енория през периода 1958 - 1963 г. В Държавен архив - Стара Загора има запазен един "Опис на 12 църковни регистри за раждания, кръщения, венчания и умирания, оставени на съхранение при църковното настоятелство на храма "Св. Вмчк. Георгий" в с. Дъбово (изготвени и предаден в Държавен архив на 26 юни 1961 г. от председателя на Църковното настоятелство енорийски свещеник Атанас Малаков). Описът обхваща регистрите за периода (1878 - 1961) с две прекъсвания: (1884 - 1891) и (1895 - 1898). Още един интересен документ се съхранява в Държавния архив - Стара Загора за църковното минало на Дъбовската енория - писмо № 4 от 15 февруари 1963 г. с кратки исторически сведения за нашия храм "Св. Вмчк. Георгий", изготвени и изпратени от енорийски свещеник Михаил Леков, в отговор на писмо № 706 на Старозагорската Св. Митрополия.      През цялата 1963 г. енорийски свещеник при храма е бил Михаил Костадинов Леков от Казанлък.

           В края на 1963 г., на 25 ноември, с Акт за приемане и предаване, назначеният от владиката за 1 година енорийски свещеник Михаил К. Леков, предава с опис от 47 точки имуществото на храма в с. Дъбово, временно на енорийския свещеник Стоян Дойчев Добрев на съседното село Ветрен, Казанлъшко. Негово Благоговейнство отец Стоян Дойчев, един достоен духовен пастир, дотогавашен групов отговорник на съвместните богослужения на свещениците от близките села Дъбово, Ветрен, Николаево и Милево (Елхово), обслужва временно в течение на повече от половин година и Дъбовската енория, до назначаване на нов титулярен енорийския свещеник на постоянно място в храма "Св. Вмчк. Георгий".

          За такъв, в началото на новата просветна 1964 - 1965 година Архиереят на Старозагорската епархия Негово Високопреосвещенство Митрополит Климент (1897 - 1966)назначава свещеник Иван Георгиев Костадинов от с. Юлиево (с. Долно Мъдреци), дотогава 10 години обслужвал енориите на с. Шаново и с. Юлиево. В продължение на 36 години (1964 - 2000) този забележителен духовник оставя една светла диря в църковно-религиозния живот на нашето родно село. В студ и пек, отец Иван изпълняваше своите задължения като истински духовен водач на своите енориаши в Дъбово, извървявайки ежедневно немалкото разстояние от 4 км. между двете съседни села. Голям сърцевед, той намираше най-подходящите думи да утеши скръбните души на опечалените, загубили свои близки покойници. Духовит, същевременно извършваше и богослуженията по време на църковните празници в храма с умение и ясен, разбираем език на истински проповедник. Негова спътница и църковен певец в храма бе и презвитерата му Пенка Рашкова Димитрова. В църковните богослужения вземаше участие по големите празници и неговия син Рашко. Всичко умееше енорийския свещеник Иван Георгиев, но както той сам е споделял, най-трудна му била писарската работа. И наистина, ако той беше описал събитията, станали през неговите 36 години църковно служене в Дъбовската енория в една летописна книга, както неговият знаменит предшественик енорийски свещеник Николай Карагьозов, историята на храма "Св. Вмчк. Георгий" в с. Дъбово щеше да бъде много по-пълна и достоверна. А сега само архивните фотографии напомнят за делата на свещеноиконом Иван Георгиев Костадинов (1927 - 2007) от с. Юлиево и разказаните случки за неговата богата душевност на достоен Божи служител!

          През 1991 – 1992 г. по инициатива на подп. инж. Васил Марков Василев в гробищния парк на село Дъбово е построена нова Ритуална зала – параклис, на източната стена на която бе нарисувана иконата „Пресвета Богородица умиление" от художника Иван Попчев, директор на Художествената галерия в Стара Загора. Една седмица след голямата Архангелова мъжка задушница, на 14 ноември 1992 г., събота, се събра огромно множество от стотици хора на поляната пред гробищния парк на село Дъбово. Беше много студен и дъждовен ден! Прехвърчаха снежинки, а падащите от небето дъждовни капки се превръщаха в ледени ситни зрънца - суграшица. Но присъстващите не се уплашиха от студеното време, което беше нещо обичайно за Дъбово и стоически понасяха това изпитание. Поканен бе официално за тържественото освещаване Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Панкратий, който имаше лична заслуга за построяването на параклиса. Дядо владика не успя да дойде на откриването на Ритуалната зала поради заболяване, но изпрати да извърши църковния ритуал по освещаване на постройката и иконата своя първи заместник - Негово Преосвещенство викарийния епископ Борис Брегалнишки (1911 - 2004) с още двама видни духовници от Старозагорската митрополия: ставрофорен свещеноиконом Петър Иванов Катранджиев (1925 - 2003), предстоятел на катедралния храм "Св. Вмчк. Димитър", епархийски съветник и епархийския дякон Михаил Мирчев (1927 - 1999) към Св. митрополия. Заедно с нашия свещеноиконом Иван Георгиев, бе отслужена тържествена Св. литургия и водосвет за освещаване на изящната художествена композиция "Пресвета Богородица умиление", сътворена от ръцете, ума и сърцето на бележития художник и родолюбец Иван Попчев (1941 - 1994), гордост на родното ни село Дъбово! Композицията бе изготвена като дарение със свидетелство № 54672 / 09.07.1993 г. издадено от „Фонд 13 века България”, с направена оценка от комисия специалисти на стойност 65 000 лв.

          След 1989 г. по време на новодошлата демокрация, започнаха поголовни кражби на църквите. Нашата църква също бе осквернена и омерзена. Всички икони от толкова красивия иконостас бяха окрадени през 1993 г.. Тогава отец Иван беше свещеник. Интересно, през целия му стаж от 1965 г. досега това беше първото посегателство. Бяха откраднати и царските двери. Отец Иван беше много разтревожен, но така си беше из цяла България. Крадяха и продаваха иконите по чужбина. Благодарение на активната дейност на богомолката и църк. настоятел Пенка Костова, която тръгна из селото от къща на къща да събира доброволни помощи от населението иконостасът бе въстановен от местния художник Румен Рачев.

        В следващите страници от това четиво за църковната история на Дъбово, се описват някои по-значими събития, свързани с участието на духовенството от местния храм "Св. Вмчк. Георгий Победоносец", от съседния Мъглижки манастир  "Св. Николай Чудотворец", от нашата духовна околия гр. Казанлък и от епархийския център на Светата ни Митрополия гр. Стара Загора. В голямата си част тези събития са свързани с храмовия празник на селото - 6 май, Гергьовден. Първото от тях бе честването през 1997 г на 150-годишния юбилей на православния ни храм (постр. 1847 г.) и възстановяване на църковния ритуал (отменен 1946 г.) за Деня на храбростта пред войнишкия паметник, второто - освещаване на паметна плоча през 1999 г., по случай 150-годишния юбилей на Дъбовското училище (осн. 1849 г.), третото - честване през 2007 г. 160-годишнината на храма и освещаване на 2 паметни плочи за зверски избитите от турците през Освободителната руско-турска война над 270 мъченици - мирни жители на селото и опълченците от Дъбово, взели участие преди 130 години в епичната отбрана на Шипченския проход. След настъпилите през 1989 г. Промени, се въстановяват отменените празници: празникът на храбрата Българска войска – 6 май, Гергьовден; празникът Богоявление - 6 януари, Йордановден и празникът Архангелова (мъжка) задушница, когато всяка първа събота от месец ноември на годината, се отслужва панахида (възпоменание) по местата, където са положени костите на падналите по бранните поля (военни гробища, мавзолеи, костници, паметници или места на битки).

На 6 май 1997 г., Гергьовден, по инициатива на офицера от Старозагорската дивизия на Строителни войски подп. инж. Васил М. Василев, кметството на с. Дъбово начело с кмета Боньо П. Бакоев, дъбовската общественост, читалище, училище, детска градина и църковното настоятелство, начело с наскоро издигнатия в по-висок църк. сан ставрофорен свещеноиконом Иван Георгиев от с. Юлиево, организират първото голямо тържествено честване на възстановения празник на храбрата Българска войска в селото ни. Празникът се провежда заедно с юбилейния празник на големия църковен храм в Дъбово „Св. Вмчк. Георгий Победоносец”, навършващ 150 години (1847-1997) от неговото създаване през Възраждането. Тържественият силен звън на църковното клепало оглася цялото село и близката околност. След отслужване на Божествената света литургия в препълнения с богомолци църковен храм, миряните се отправят към централния площад по главната улица, окичена със свежи гергьовски цветя, цяла в зеленина, начело с енорийския свещеник Иван Георгиев, облечен в най-официал­ните за случая църковни одежди. Пред величествения военен паметник е строена неголяма представителна военна част (почетен караул с началник майор Йордан Райнов, с часови и венценосци) от строителното поделение 64580 - в Стара Загора с командир полк. Ангел Е. Ангелов. Това първо честване на военния празник става чудесен повод за следващото ежегодно събиране всяка първа събота и неделя от месец май на местните жители и всички дъбовци от страната, за отпразнуване един от най-хубавите български празници - Гергьовден. Този общоселски сбор се организира от новия секретар на Народно читалище „Развитие” Катя Филипова.

На 23.05.1999 г. празнично облечените дъбовци влизат през отворените двери и изпълват църковния храм. Архиерийският наместник  отец Петко Мотев и отец Иван Георгиев изпълняват вдъхновено християнски литургии и отслужват молебен за ознаменуване 150 годишния юбилей (1849-1999) на създаденото в църковния двор през 1849 година първо българско светско взаимно училище. Храмът бе огласен от “Многая лета!”. В 9,10 ч. се извършва освещаването на паметната плоча, изработена от талантливия местен художник Румен Рачев. Слово произнася кметът на Дъбово и бивш училищен директор Боньо Бакоев. Отец Петко Мотев с клонче чимшир в дясната ръка с широк размах поръсва със светена вода плочата и звучният му глас проехтя тържествено: “Освещава се тая паметна плоча, изработена в памет на всички, които са дали своя труд за построяването на първото училище в това село, с тая светена вода. В името на Отца и Сина, и на Светия дух, сега и винаги, и во веки веков! Амин!” По стар български обичай, учителката Ирина Желева с приветлива усмивка поднася на присъстващите огромна дъхава бяла погача със зачервена препечена горна корица, да си отчупи всеки по късче за здраве и благоденствие.

На 06.05.2007 г., Гергьовден тържествено бе честван 160-годишния юбилей (1847-2007) на храм "Св. Вмчк Георгий Победоносец. За съжаление на официалната покана не се отзова нито един представител от по-висшето духовенство. Старозагорския владика Галактион и арх. наместник ставрофорен свещеноиконом Петко Мотев оставиха енорийския свещеник Димитър Йовчев от с. Тулово сам да изнесе службата в храма на юбилейния храмов празник. Това направи много лошо впечатление на стотиците чакащи миряни в препълнения храм, но отец Димитър Йовчев се справи прекрасно сам със задълженията си и тържеството мина при отлична организация от цялото църковно настоятелство. Хвала на всички ентусиазирани енориаши и духовни водачи за блестящо проведеното тържество на 6 май 2007, Гергьовден, по случай 160 годишния юбилеен храмов празник на Дъбово.

На 18 август 2007 г. камбанен звън се разнася над нашето село Дъбово и оповестява започването на тържествения ритуал за освещаване и откриване на паметните плочи на избитите християни - мъченици и поборниците, участвали преди 130 години в Освободителната руско-турска война. Към центъра на селото, огрян от ослепителните лъчи на издигащото се слънце в августовската утрин на 18.08.2007г. заприиждат официално облечени местни жители и много гости. От спрелия автобус до величествения 7 метров паметник на загиналите във войните, слизат 40 войници от представителна част на Карловския гарнизон с началник бригаден генерал Тодор Вангелов, водена от капитан Стоев. Пристигат и двама свещеници, облечени в пищни църковни одежди. Кое ли бе накарало да се събере това мнозинство от стотици хора на площада? Почитта към невинно избитите от ордите на Сюлейман паша мъже, жени и деца на 18 август 1877 г., уважението и възхитата от подвига на поборниците - опълченци, или потребността да станат съучастници в съхраняване на историческата памет за трагичните събития, разиграли се в землището на нашето село през ония далечни времена.

За тържественото откриване на четирите паметни плочи, изготвени от местния художник Румен Рачев (с осигурени парични средства от Община Мъглиж), на отправената официална покана от Кметството на село Дъбово се отзоваха много потомци на поборниците - опълченци от Каблешково, Поморие, Пловдив, Стара Загора, София, с. Шаново и нашето родно село. Сред мнозинството има и дъбовци от Делиивановия род. Официален гост е и общинският кмет Стойчо Цанев на гр. Мъглиж. На тържеството не са поканени лидери на политически партии, за да не се политизира събитието. Точно в 10:00 часа пред събралото се местно население, гостите, строения почетен караул и часовите, застанали до паметните плочи и паметника на загиналите във войните, започна освещаването на плочите със заупокойна литургия и молебен, извършени от отец Димитър Йовчев, енорийски свещеник на православния храм „Св. Вмчк. Георгий Победоносец” и архимандрит Йоан Велков, ефимерий на Мъглижкия манастир. Под звуците на българския химн „Мила Родино”, изпълнен от военния духов оркестър, кметът на Дъбово инж. Димо Рашков прерязва лентата и открива четирите паметни плочи. Така бе отбелязана 130-годишнината от Шипченската епопея и Освободителната руско-турска война в едно село от Казанлъшкия край! За да се поддържа историческата памет и не угасва силният български дух!!!

През следващата 2008 година Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Галактион, който не уважи със своето присъствие юбилейното честване на 160 годишнината (1847-2007) на църковния храм „Св. Вмчк. Георгий Победоносец” в Дъбово, въпреки официално отправената му писмена покана от името на кметството и църковното настоятелство, извърши голяма Божествена литургия на 6 май 2008 г., Гергьовден, в храма и после пред военния паметник. Владиката бе придружен от протосингела на Старозагорската Св. митрополия ставрофорен свещеноиконом Румен Калайджиев, епархийския дякон Илиян Илиев, Архиерейския наместник на Казанлъшка духовна околия ставрофорен свещеноиконом Петко Мотев, енорийския свещеник при храм "Успение Пресвета Богородица" - Казанлък и енорийския свещеник Димитър Йовчев при храм "Св. Вмчк. Георгий Победоносец" - с. Дъбово. Кратки слова пред паметника и присъстващите богомолци, начело с енорийския свещеник Димитър Йовчев и църковното настоятелство произнесоха кмета на Дъбово д-р Тоньо Бенев и запасния офицер инж. Васил Марков, честитейки храмовия празник Гергьовден и Деня на българската армия. С това бе отбелязана по подобаващ начин и 95-годишнината от Балканската война. За да няма никога забрава за приноса на дъбовци в българската военна история!

На 06.05.2017 г. тържествено бе честван 170 годишния юбилей (1847-2017) на храма, в присъствието на църк. настоятели и много богомолци от Дъбово. Голяма служба бе проведена от съименника на патрона на храма и председател на църк. настоятелство на храма свещеноиконом Георги Янчев, титулярен предстоятел на храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Николаево.

Тези кратки исторически сведения за миналото на православния християнски храм "Св. Вмчк. Георгий Победоносец" са изготвени от родоизследователя инж. Васил Марков Василев, със съдействието на Биляна Андреева Иванова - Бенева от Народно читалище „Развитие – 1921“ с. Дъбово, Община Мъглиж, със секретар Катя Филипова.

 

 

 

Дата: 20.09.2017 г.                                                        Изготвил: ………………………

 

с. Дъбово                                           /инж. Васил Марков Василев – Манджуров/