с. Дъбово
Село Дъбово се намира в подбалканската низина, между Стара Планина и Средна Гора. На юг от него тече река Тунджа. От другата страна на Балкана се намира град Трявна, двете ги свързва Тревненския проход. През него минава ж.п. линия, свързваща южна със Северна България и затова с. Дъбово е ключова железопътна гара на която се пресичат подбалканска линия София - Бургас и линията Русе - Подкова. Землището на селото е изключително плодороден чернозем. Лятото е прохладно и много приятно. Климатът и въздухът са много подходящи за лечение на белодробни заболявания.
В средните векове прохода над Дъбово е ставал честа арена на сблъсъци между Ромейски и Български войски. По-известна е битката при Кръстец при която император Исак II Ангел е разбит от Асен и фактически България става независима от Източно Римската Империя.
Друга забележителност е пътеката на Иванко, по която цареубиеца избягва от Търново.
В подножието на Стара планина, там където доскоро са били плодородните лозя на дъбовци, тече малко поточе наречено " Кървеника". По време на руско-турската освободителна война, ордите на Сюлейман паша са изклали до крак децата и жените от селото решили да се приютят в прегръдката на Балкана. Кръвта била толкова много, че поточето потекло кърваво надолу, разказвайки за зверството на поробителите. Но народната памет не забравила невинните убити и оттогава поточето и местността носят името "Кървеника".
В местна легенда се разказва, че след освобождението местните хайдути са изгонили конното турско население. Конака е бил съборен, а на местните турци им е даден един ден да напуснат мирно. Това обаче противоречи на някоr спомени на стари хора, които казват "тази нива, баща ми я е КУПИЛ от турчин".
Населениеот е изцяло православно, като местните мюсюлмани са избягали след войната.
Селото е било общински център преди 9 септември. Към него са били присъединени с. Борущица, с. Селци, с. Явровец и т.н. В селото е остновано едно от първите училища в региона. през 1999 г. се празнува 120 годишния му юбилей.
В центъра на селото има паметник на загиналите войници и опълченци от селото с техните имена. Най-високия връх в околкоста е връх Мал Тепе. На него има партизанска землянка. В южната част на селото има вековен дъб на който има куршуми от турско време. На Дъбовската река има Римски мост, близо до с. Радунци. В землищено има доста Тракийски могили, две от който са проучени. В едната е намерен погребален утвар на тракийски благородник. Планината над селото и останалите могили са честа мишена на иманяри, дори и преди 10 ноември. На р. Тунджа има пясъчна кариера, а в планината над селото имало Уранова мина, която е изоставена.
В средните векове прохода над Дъбово е ставал честа арена на сблъсъци между Ромейски и Български войски. По-известна е битката при Кръстец при която император Исак II Ангел е разбит от Асен и фактически България става независима от Източно Римската Империя.
Друга забележителност е пътеката на Иванко, по която цареубиеца избягва от Търново.
В подножието на Стара планина, там където доскоро са били плодородните лозя на дъбовци, тече малко поточе наречено " Кървеника". По време на руско-турската освободителна война, ордите на Сюлейман паша са изклали до крак децата и жените от селото решили да се приютят в прегръдката на Балкана. Кръвта била толкова много, че поточето потекло кърваво надолу, разказвайки за зверството на поробителите. Но народната памет не забравила невинните убити и оттогава поточето и местността носят името "Кървеника".
В местна легенда се разказва, че след освобождението местните хайдути са изгонили конното турско население. Конака е бил съборен, а на местните турци им е даден един ден да напуснат мирно. Това обаче противоречи на някоr спомени на стари хора, които казват "тази нива, баща ми я е КУПИЛ от турчин".
Населениеот е изцяло православно, като местните мюсюлмани са избягали след войната.
Селото е било общински център преди 9 септември. Към него са били присъединени с. Борущица, с. Селци, с. Явровец и т.н. В селото е остновано едно от първите училища в региона. през 1999 г. се празнува 120 годишния му юбилей.
В центъра на селото има паметник на загиналите войници и опълченци от селото с техните имена. Най-високия връх в околкоста е връх Мал Тепе. На него има партизанска землянка. В южната част на селото има вековен дъб на който има куршуми от турско време. На Дъбовската река има Римски мост, близо до с. Радунци. В землищено има доста Тракийски могили, две от който са проучени. В едната е намерен погребален утвар на тракийски благородник. Планината над селото и останалите могили са честа мишена на иманяри, дори и преди 10 ноември. На р. Тунджа има пясъчна кариера, а в планината над селото имало Уранова мина, която е изоставена.
Основни факти за с. Дъбово
Името на английски: Dubovo
Транскрипции на английски: Dabovo
Местоположение: Югоизточен регион
Разстояние до столицата: 191.037 км. от София
Геогр. ширина (Latitude): 42,6 N
Геогр. дължина (Longitude): 25.65E
Надморско равнище: 200 - 299m
Област: Стара Загора
Община: Мъглиж
Площ на с. Дъбово:66.68 km2 (НСИ)
Население на с. Дъбово: 1156 жители (към 2011г. - НСИ)
Пощенски код на с. Дъбово: 6178